Георги Стоянов, председател на БФС: Време е да действаме. Българското земеделие се нуждае от нов модел!

Позиция на Георги Стоянов, Председател Български фермерски съюз 👇👇👇

🇧🇬🇨🇳 Време е да действаме. Българското земеделие се нуждае от нов модел.Обученията ни в Китай ме карат още по-категорично да поставя един въпрос, за който отдавна трябва да говорим:Как искаме да изглеждат българското земеделие и българската храна след 10 или 20 години?Темите, които обсъждаме тук, са свързани с развитието на селските райони, изграждането на земеделски брандове, маркетинга и реализацията на регионални продукти, преработката и предприемачеството.В представения китайски подход има един принцип, който според мен трябва да поставим в центъра и на българския разговор:Земеделският производител не трябва просто да произвежда суровината.

Той трябва да участва и да получава справедлив дял от добавената стойност, която се създава по цялата верига.За България част от тази философия всъщност не е нова.Ние сме я имали. После до голяма степен сме я загубили и забравили. А сега отново ни се налага да я преоткриваме.Имали сме коопериране, местна преработка, съхранение, предприятия, свързани със земеделските райони, и по-тясна връзка между производството и пазара.Но не предлагам да се връщаме назад.

Трябва да вземем работещото от миналото и да го изградим отново с възможностите на XXI век.

Земеделски производител → обединение → преработка → съхранение → логистика → бранд → маркетинг → търговия → потребител.А върху цялата тази верига трябва да изградим още един нов слой:изкуствен интелект, дигитализация, данни, автоматизация и пълна проследяемост.

Защото само да произвеждаме повече вече не е достатъчно.

Трябва да знаем какво произвеждаме, за кого го произвеждаме, как го преработваме, как го съхраняваме, как го представяме, как го продаваме и каква част от крайната стойност остава при българския производител.

Опитът, който виждаме в Китай, показва, че когато към първичното производство се добавят преработка, услуги, технологии, предприемачество и силни регионални брандове, земеделието може да се придвижи нагоре по веригата на стойността. Така се създават повече доходи и повече икономически възможности остават в селските райони.

🇧🇬 Това не е задача на една организация. Това е обща задача.Нито една земеделска организация, институция или отделна група производители може сама да направи тази промяна.Трябва да я направим всички заедно.Земеделски производители и животновъди. Преработватели. Складови и логистични компании. Търговци. Маркетинг специалисти. Технологични компании. Университети и наука. Финансов сектор. Браншови организации. Държавата.

Защото всички сме част от една и съща верига.Вместо всяко звено да решава собствените си проблеми поотделно, трябва да започнем да мислим как цялата система да работи по-добре заедно.Държавата има своята незаменима роляДържавата не трябва да произвежда вместо земеделеца и не трябва да управлява частния бизнес.

Но трябва да бъде катализатор на промяната.Това означава адекватно законодателство, което стимулира реалното коопериране и съвместната работа по веригата. Достъп до капитал и финансови инструменти.

Инвестиции в преработка, складове и логистика. Подкрепа за внедряване на технологии, AI и дигитализация. Реална връзка между науката и бизнеса. И активна политика за изграждане на силни български продукти и брандове и за достъпа им до вътрешни и международни пазари.Това е особено важен извод и от видяното тук – държавата не трябва да замества бизнеса, но може и трябва да създава средата, в която бизнесът, производителите и останалите участници да могат да се развиват заедно.Но има още нещо, което за мен е дори по-важно от чисто икономическия резултат.

👨‍👩‍👧‍👦 В края на веригата стои човекътКрайният резултат не трябва да бъде просто повече производство, по-голям оборот или повече износ.

В края на тази верига стои потребителят.Той има право да знае:Кой е произвел храната? Откъде идва? Как е произведена? Как е преработена? Как е съхранявана? Как е стигнала до неговата маса?Именно тук AI, дигитализацията и новите технологии могат да дадат огромна възможност – да създадем истинска прозрачност и проследяемост от полето и фермата до трапезата.Проследяемостта не трябва да бъде поредното административно изискване.Тя трябва да бъде гаранция за произход, качество, безопасност и доверие.А когато говорим за храната на собствените си семейства и на нашите деца, трябва да има една граница, която никога да не преминаваме:Без компромис с качеството и безопасността.

Затова смятам, че е време да започнем този разговор сега.

Не след поредната криза.Не след следващия програмен период.Не когато още производители се откажат.Сега.Да седнем на една маса всички, които сме част от българската агрохранителна верига, и да започнем да изграждаме работещ модел.

Не поредната стратегия, която ще остане на хартия.

А система, в която българският производител получава справедлив дял от добавената стойност; преработвателят има достъп до качествена българска суровина; съхранението и логистиката са модерни; маркетингът изгражда силни български марки; търговията е част от прозрачна и проследима верига; държавата създава условията за развитие; а потребителят знае какво поставя на масата си.

🇧🇬 Всички заедно за българското земеделие.Всички заедно за българската храна.За качествена, здравословна и проследима храна, която спокойно можем да сложим на собствената си маса и пред собствените си деца.Без компромиси.Това е промяна, която няма смисъл да отлагаме.Трябва да започнем сега.