Семинарът за интелигентно земеделие в Китай и пътят към зеленото бъдеще: От глобалните екологични предизвикателства до интелигентното земеделие на Fuxi Farm (Фуси Фарм)
ноември 3, 2026
В резултат на проведената кръгла маса „Повишаване на конкурентоспособността и устойчивото развитие на селскостопанския сектор чрез диалог и партньорства“ Българският фермерски съюз представя общи приоритети и насоки за координирани действия. Целта е укрепване на икономическата жизнеспособност на стопанствата, по-силни пазарни позиции на производителите и устойчиво развитие на българското земеделие.
Нарастващите производствени разходи, климатичните рискове, пазарната нестабилност, затрудненият достъп до капитал и недостигът на работна сила изискват последователна политика и предвидима регулаторна среда. Диалогът, партньорството и споделената отговорност между държавата, земеделските производители, браншовите организации, науката, образованието и останалите участници в хранителната верига следва да бъдат водещ принцип при разработването, прилагането и оценката на секторните политики.
Основни приоритети и насоки за действие
- Конкурентоспособност
o Технологично развитие и иновации
Насърчаване на модернизацията, технологичното обновяване и инвестициите в стопанствата, като се намалява административната тежест и се подкрепя производството с висока добавена стойност. Политиките следва да отчитат особеностите на стопанствата от различен мащаб и да създават условия за дългосрочна икономическа жизнеспособност.
o Иновации, цифровизация и регионална специализация
Ускоряване на внедряването на съвременни технологии, цифрови решения и прецизно земеделие и да се укрепи връзката между науката, образованието и практиката. Следва да се разработят научно обосновани подходи за регионална специализация според почвените, природните и климатичните условия, които насърчават устойчивото производство и диверсификацията, без неоправдано да ограничават избора на земеделските стопани. Развитието на агрофотоволтаични системи трябва да гарантира запазване на земеделското предназначение и реалното използване на земята за производство.
o Коопериране, вертикална интеграция и добавена стойност
Кооперирането и сдружаването, отчитайки опита и традициите, следва да бъдат практически инструменти за преодоляване на структурните затруднения, намаляване на производствените разходи и укрепване на пазарните позиции на земеделските производители, а не самоцел.
Целта е по-справедливо разпределение на добавената стойност, по-силни позиции във веригата на стойността, по-добър достъп до пазари и задържане на по-голяма част от приходите при производителите, вместо зависимост преимуществено от износа на суровини.
- Достъп и управление на ресурси
o Човешки капитал и приемственост
Човешкият капитал е ключов фактор за конкурентоспособността и устойчивото развитие на сектора. Необходимо е целенасочено инвестиране в професионално обучение, квалификация и преквалификация, предприемачески и управленски умения, включително за работа с нови, както на земеделските производители, така и на наетите работници и служители.
Особен приоритет са привличането и задържането на млади хора, подкрепата за младите и новонавлизащите стопани, достойното заплащане, безопасните условия на труд и приемствеността между поколенията.
Важен инструмент за съгласуване на интересите на работодателите и наетите работници, подобряване на условията на труд и устойчивостта на заетостта са ефективният социален диалог, социалното партньорство и колективното трудово договаряне. Тези въпроси следва да намират системно място и в работата на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество.
o Финансови инструменти, достъп до капитал и управление на риска
Необходимо е финансовите инструменти да достигат по-лесно до реалните земеделски стопанства, особено до малките производители, младите фермери и новосъздадените предприятия. Следва да се развиват ефективни гаранционни механизми, да се намаляват бариерите, свързани с обезпеченията, и да се комбинират безвъзмездна помощ, кредитиране и гаранции в съответствие с потребностите на сектора. Резултатите да се оценяват и според реалния достъп на стопанствата до ресурс.
Управлението на риска следва да се основава на превенция, застраховане и изграждане на финансова устойчивост, а не единствено на последващо компенсиране на щетите. Приоритет са достъпното застраховане на земеделските култури и животните, включително чрез публично-частни механизми, както и своевременни инструменти за реакция при природни бедствия, болести и други извънредни обстоятелства.
o Ефективно управление на ресурсите и климатична устойчивост
Приоритет са модернизацията на напоителната инфраструктура, ефективното използване на водните и почвените ресурси и прилагането на устойчиви земеделски практики. Необходимо е стопанствата да бъдат по-добре подготвени за климатични и производствени рискове чрез превенция, диверсификация, достъпно застраховане на културите и животните и подходящи
публично-частни механизми. Обсъжданите прагове и условия за задействане на подкрепа при загуби следва да бъдат уточнени в окончателната нормативна рамка; те не се считат за окончателно приети правила.
- Превенция, контрол и защита на производството
Компетентните институции следва да реагират своевременно и координирано при заболявания по животните и растенията и при други заплахи за производството. Необходими са ефективни превантивни кампании, ясен обмен на информация и по-добра координация между контролните органи и сектора. Резултатите от дейността на институциите следва да се оценяват по реалната ефективност на превенцията и контрола и по ограничаването на щетите за производителите, преработвателите, търговците и потребителите.
- Подготовка за Общата селскостопанска политика след 2027 г.
България следва активно да участва във формирането на бъдещата европейска политика, като своевременно определи националните си приоритети с участието на земеделските организации, науката, бизнеса и регионалните структури. Необходимо е да се отчита регионалното разнообразие, да се защитава подкрепата за чувствителните сектори и да се планират допълващите национални инструменти. Тъй като финансовата рамка и част от механизмите все още не са окончателно одобрени, обсъжданите промени следва да се разглеждат като очаквания и предложения, а не като приети правила. Бъдещето на сектора не може да се основава единствено на субсидии, а изисква цялостен модел, който свързва производството, преработката, пазарите, финансирането и управлението на риска, лоялната конкуренция и условията на труд.
- Постоянен институционален диалог и ефективно управление
Постигането на посочените приоритети изисква обединяване на усилията на всички заинтересовани страни в сектора на селското стопанство и изисква да се утвърди и поддържа постоянен и структуриран институционален диалог между държавните институции, браншовите организации, земеделските производители, науката и бизнеса. Необходима е координация не само с Министерството на земеделието и храните, но и с институциите, отговарящи за финансите, икономиката, околната среда, образованието и регионалното развитие. Важна роля в този процес следва да има и Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество.
Прозрачността, предвидимостта, участието на реалните производители и проследяването на резултатите следва да бъдат основа на ефективните секторни политики.
Общ ангажимент
Участниците в кръглата маса споделят разбирането, че устойчивото бъдеще на българското земеделие зависи от общи цели, реалистични мерки и последователно сътрудничество. Българският фермерски съюз заявява готовност да продължи активния диалог с
компетентните институции, браншовите организации и партньорите по хранителната верига за формулиране на конкретни предложения, координиране на действията и проследяване на постигнатите резултати.
Общата ни цел е конкурентоспособно, устойчиво и модерно българско земеделие, което гарантира продоволствена сигурност, достойни доходи за производителите, развитие на селските райони и перспектива за следващите поколения.
