Продължава посещението на екип на Български фермерски съюз в Китай
ноември 2, 2026
Днес, съветници и експерти от Български фермерски съюз и „ГЕБО Консултинг“ се запознаха със съвременните тенденции в интелигентното земеделие по време на работна среща, посветена на иновативните технологии в Китай. Лекцията беше представена от проф. д-р Чангюан Джай (Zhai Changyuan) от Китайския национален център за изследвания на интелигентно оборудване за земеделие.
▶️Глобални предизвикателства пред земеделието
По време на дискусията бе отчетено, че до 2030 година ще бъде необходимо да се произвеждат 70% повече зърнени култури, за да се задоволят нуждите на очакваните 10 милиарда жители на Земята. Това развитие обаче е изпратено пред сериозни екологични предизвикателства, свързани с емисиите на парникови газове като метан, въглероден диоксид, флуориди и азотни оксиди. Допълнителна трудност пред сектора е и фактът, че навсякъде по света броят на хората, работещи в земеделието, намалява с бързи темпове.
▶️Еволюция и пътна карта на интелигентното земеделие
В исторически план земеделието преминава през три основни революции (отглеждане на култури, генно инженерство при животни и растения, и накрая – цифрови технологии), като етапно се развива от механизация (1925 г.) и хибридизация (1950 г.) през химизация (1975 г.) и ГМО, за да стигне до днешното управлявано от данни земеделие(след 2000 г.).
Китайският модел на интелигентно земеделие се гради върху биотехнологиите, информационните технологии, интелигентната механизация и оборудването. Стратегическата пътна карта обхваща следните периоди:
2020–2030 г.: Технологични иновации (Tech Innovation).
2022–2030 г.: Продуктови изследвания и развойна дейност (Product R&D*).
2025–2030 г.: Демонстрация на интегрирани приложения (Integrated application demonstration).
2030–2035 г.: Приложение на интелигентни технологии в 60–70% от селскостопанското производство.
2035–2050 г.: Системна интеграция и дигитални селскостопански технологии.
Ключовите технологии включват информационно възприемане чрез сателити, станции и сензори, вземане на решения на базата на Big data и модели на знанието, интелигентно оборудване, както и облачни и гласови информационни услуги.
▶️Иновации в растениевъдството и животновъдството
Автономни трактори и прецизно земеделие: Машините разполагат с GNSS приемници, електрическа кормилна уредба със сензори за ъгъла и дисплей. Те могат да спират при живи препятствия (благодарение на технологии като Lidar), да правят автоматични завивки, да адаптират нивото на обработка, както и да следват редовете и разпознават посевите.
Прецизно пръскане и торене:Чрез използването на камери за разпознаване на зеленчуците, пръскачката пулсира само върху растението, което води до 66% икономия на остатъци от пестициди, а прецизното торене постига контрол на точността над 95%.
Технологии в животновъдството: Животните се сканират с камери и Lidar за определяне на храненето, развъждането и здравословното им състояние. Разработени са роботи, които бутат храната към кравите на всеки час и могат да добавят хранителни суплементи. За пасищата се използват дронове, които могат да заснемат 5000 дка за 2 минути и да изпратят данни за оценка на състоянието им, докато при птиците новите технологии откриват до 38 болести.
▶️Интелигентни технологии и оборудване за напояване
Работната среща продължи с презентация на Ши Кайли (Shi Кaili), старши агроном от Националния изследователски център за интелигентно селскостопанско оборудване, който представи темата за интелигентните технологии и оборудване за напояване
(Smart Irrigation Technology and Equipment).
Лекцията акцентира върху няколко основни направления:
Интеграция на изкуствения интелект и пестенето на вода.
Приложение на изкуствения интелект в напояването.
Практически казуси и развитие на технологиите за интелигентно напояване. Технологии за напояване, базирани на нуждите на културите (Crop-based irrigation technology)
По време на презентацията бяха разгледани ключови диагностични показатели за воден дефицит при растенията. Водният стрес и недостигът на влага се проявяват чрез промени в редица физиологични параметри:
-Диаметър на стъблото на растението.
– Цвят на растението и цялостен статус на растеж.
– Воден потенциал и поток на сока в растението.
– Температура на короната на растението (Plant canopy temperature), параметри на хлорофилната флуоресценция, транспирация и ефективност на използване на водата.
Всички тези индикатори се променят динамично в зависимост от степента на воден дефицит при културите, което позволява прецизно преценяване на поливните норми.
▶️Изкуствен интелект в оборудването за напояване (AI for irrigation equipment)
В областта на мащабното интелигентно напояване се прилагат методологии за контрол с променлива норма (Variable-Rate Control), които динамично отчитат водните нужди на културите. Създаденото оборудване за управление на напояването разполага с възможности за изчислителна мощност на ръба (edge computing capability), постигайки висока надеждност и локализация.
Сравнението с подобни международни продукти показва значителни предимства: контролният обхват е разширен (от 3 км до над 4 км), грешката в измерването е намалена, а крайрната цена на продукта е понижена с повече от 50%. Продуктовата серия включва интелигентни вентили за напояване, дистанционни контролери (напр. ASE300), измервателни клапани (EP100) и специализирани софтуерни решения.
Интелигентни платформи за напояване (AI for Irrigation Platforms)
Модерните интелигентни платформи интегрират управлението на различни нива и с различни технологични подхода:
Мултимащабност (Multi-scale): Обхващат напоителни райони, напоителни зони и конкретни земеделски земи.
Мултифункционалност по отношение на културите (Multiple Crop Types): Приложими са за зърнени масиви, зеленчукови градини и трайни насаждения.
Мулти-технологии за напояване (Multiple Irrigation Technologies): Интегрират канално напояване, дъждуване (sprinkler irrigation) и микронапоителни системи (micro-irrigation).
От Пекин: д-р Кирил Стоянов
