
Законопроектът за подпомагане на земеделските производители беше единодушно приет на първо четене
февруари 5, 2026
Стартира приемът за инвестиции в преработка на селскостопански продукти, насочени към опазване компонентите на околната среда
февруари 9, 2026Българският фермерски съюз (БФС) изразява своята подкрепа за предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, като счита, че предвидените текстове дават реален отговор на три от най-съществените проблеми пред земеделските стопани в момента – управлението на нарастващите производствени рискове, достъпът до финансиране за инвестиции и прекомерната административна тежест при кандидатстване за подпомагане. Това става известно от становище на БФС, адресирано до министъра на земеделието и храните в оставка Георги Тахов.Според Българския фермерски съюз особено важно значение има доизграждането на правната рамка за Взаимоспомагателния фонд като инструмент за управление на риска.
Българското земеделие е пряко изложено на все по-чести и по-интензивни климатични аномалии, природни бедствия, разпространение на болести по растенията и животните и други извънредни обстоятелства, които водят до сериозни загуби и непредвидимост в доходите на стопанствата. Чрез ясното регламентиране на Взаимоспомагателния фонд се създава устойчив механизъм за обезщетяване при настъпили неблагоприятни събития, при който тежестта на щетите не остава изцяло върху отделния производител, пише в становището на браншовата организация. Това е ключова стъпка към по-стабилен модел на земеделие, при който рискът се управлява системно, а не на парче и само чрез извънредни решения. Фондът ще има съществен положителен ефект върху запазването на действащите стопанства, върху финансовата им устойчивост и върху готовността им да планират в по-дългосрочен хоризонт, въпреки несигурната среда, се посочва още в становището.
Същевременно Българският фермерски съюз оценява положително и промените, свързани с разширяване на възможностите за прилагане на гаранционни механизми чрез инструментите, свързани с Българската банка за развитие. Гаранционният фонд има различна, но допълваща роля спрямо Взаимоспомагателния фонд – докато спомагателният фонд обезщетява вече настъпили щети в производството, гаранционният механизъм улеснява достъпа на земеделските стопани до кредити и инвестиционно финансиране, като поема част от риска пред финансовите институции. Това е от решаващо значение за модернизацията на стопанствата, въвеждането на нови технологии, напояване, енергийна ефективност и други инвестиции, без които секторът не може да остане конкурентоспособен. Комбинираното действие на двата инструмента – единият защитава дохода при криза, а другият подпомага развитието и инвестициите, създава по-балансирана и устойчива финансова среда за земеделските производители.Изключително съществен и силно подкрепян от сектора е и текстът, който позволява през кампании 2026 и 2027 заявленията за подпомагане да се подават без задължително подписване с квалифициран електронен подпис (КЕП). Практиката от предходните години ясно показа, че значителна част от земеделските стопани, особено малките и средните производители, възрастните фермери и стопаните в отдалечени райони, срещат сериозни затруднения при работа със сложни електронни системи и процедури, свързани с КЕП, се посочва в становището на БФС. В него се допълва, че изискването за задължителен електронен подпис често води до допълнителни разходи, зависимост от посредници, технически грешки и риск от пропускане на срокове. Възможността заявленията да се подават без КЕП в преходен период гарантира реален достъп до подпомагане, намалява административната бариера пред стопаните и ограничава риска от изключване на производители от системата по чисто технически причини. Това е мярка с пряк социален и икономически ефект, която подпомага запазването на активни стопанства в цялата страна.
В обобщение Българският фермерски съюз счита, че предложените изменения съчетават стратегически подход към управлението на риска чрез Взаимоспомагателния фонд, подобряване на инвестиционната среда чрез гаранционните механизми и осезаемо намаляване на административната тежест чрез облекченията при подаване на заявления без КЕП. Тази комбинация от мерки създава по-сигурна, по-достъпна и по-устойчива рамка за развитие на българското земеделие и поради това законопроектът заслужава подкрепа.


