Как ЕП убеди ЕК да промени финансирането за селските райони

Преговорите по Многогодишната финансова рамка (МФР) на ЕС за периода 2028–2034 г. навлязоха в нов етап на политическа значимост. Традиционно този процес следва познат модел: Европейската комисия предлага проектобюджет, Съветът преговаря при закрити врата, а на финалния етап Европейският парламент дава съгласие. Това е последователност от действия, която поставя EП в слаба позиция пред почти финализирана сделка за дългосрочния бюджет на ЕС — но не и този път.В своите предложения за МФР от лятото Комисията постави няколко основни приоритета – отбраната, иновациите, конкурентоспособността и енерийната сигурност на Европа. Тези предложения са логични, имайки предвид настоящата динамична геополитическа ситуация. Но не останаха без критики. Напротив – опасения, свързани със сливането на определени програми за финансиране, неглижиране на политиките за селско стопанство и кохезия и слаб контрол на регионите върху разпределянето на средствата предизвикаха неочаквано остра реакция в ЕП.

Многогодишна финансова рамка, която защитава традиционните приоритети и финансира адекватно новите – това поискаха докладчиците по бюджета: евродепутатите Зигфрид Мурешан и Карла Тавареш. Зад тях застанаха основите европейски политически групи, които подкрепят председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, а именно Европейската народна партия, Прогресивният алианс на демократи и социалисти, „Обнови Европа“ и „Зелените“. В съвместно писмо те поискаха по-голяма роля на Европейския парламент във вземането на решенията за бъдещия дългосрочен бюджет, както и ясна подкрепа за селското стопанство и развитието на селските райони в Европа. Исканията бяха подкрепени със заплаха за блокаж на преговорите при липса на диалог.В резултат Комисията предложи подобрения относно ролята на регионалните власти при изпълнението на програмите за земеделие и кохезия и прие засилена роля на Парламента при наблюдението на изпълнението на МФР.Първоначалното предложение на ЕК за новия бюджет включваше гарантирано финансиране само за директни плащания, т.е. субсидии на хектар. Средствата за инвестиции в селските райони обаче вече не бяха гарантирани в бюджета. Новата версия предвижда минимално разпределение от 10 % за селските райони от неразпределените средства, финансирани от националните планове. В абсолютни стойности това означава минимум 50 милиарда евро, гарантирани в настоящото предложение за бюджет — средства, които не фигурираха в първата версия. Следователно финансирането за селските райони се увеличи от НУЛА евро на 50 милиарда евро, по думите на Зигфрид Мурешан.Политико“ посочва, че това е отклонение от обичайната практика.

Този път ЕП се намеси рано и успя да си извоюва отстъпки. Необичайно бързото включване успя да повлияе върху рамката преди Съветът на ЕС да започне официално преговорите. Тези събития показват, че Парламентът може да влияе върху цялостната посока на управлението на ЕС, когато действа стратегически и единно. Това е постижение, но признаването на този успех не бива да замъглява оставащите политически залози.Важно е да се отбележи, че много от евродепутатите все още смятат тези промени за недостатъчни. Както подчертават социалисти, зелени и либерали – същината на измененията не засяга други опасения относно размера на бюджета, дългосрочните стратегически приоритети или прозрачността в управлението.Решаващата фаза тепърва предстои, а централните преговори няма да бъдат между ЕП и ЕК, а между Парламента и Съветът, който традиционно има по-силната позиция.Въпреки това съгласието на ЕП е ключово.

Постиженията от първия етап показват, че координираните действия на различните политически групи могат да доведат до резултати. Сега следващата стъпка е да се използва това влияние там, където има най-голямо значение – в преговорите със Съвета.