Хиляди малки производители на автентична храна в България искат законова възможност да продават продукцията си

Шеф-готвачи, фермери, занаятчии и организации настояват за по-гъвкав режим за домашни хранителни обекти и микропроизводители. За целта са направили петиция в подкрепа за по-бързи промени в Закона за храните и Закона за занаятите, съобщи за TravelNews Гергана Кабаиванова, председател на платформата на българските села „Пендара“.

Хиляди малки български производители на автентична и занаятчийски приготвена храна на практика нямат реална законова възможност да продават своята продукция. Това твърдят инициаторите на петиция, която настоява за промяна в нормативната уредба и за въвеждане на правила, съобразени с реалния мащаб и риск на малките производства.Инициативата е подкрепена от шеф-готвачите Виктор Жечев, Мария Жекова – шеф-готвач и управител на ресторант „Силивряк“, Живко Влашки – шеф-готвач и управител на ресторант „Рамира“, и Мартин Николов. Сред инициаторите са още Гергана Кабаиванова, управител на „Академия Пендара“ ЕООД, Димитър Николов, управител на ферма „Багри“, Димитър Попов, председател на Асоциацията за устойчив туризъм (БАУТ), както и Националната занаятчийска камара, Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП) и DiVino.Според Гергана Кабаиванова проблемът не е в това, че тези храни представляват по-голям риск за здравето на потребителите, а в липсата на достатъчно ясно разграничение между промишленото производство и малкия семеен или занаятчийски труд. На практика това поставя редица производители в ситуация, в която не могат да регистрират законно хранителен обект в домашно или друго непромишлено стопанство, въпреки че произвеждат ограничени количества традиционни продукти.Последствията се усещат не само от производителите, но и от целия туристически и хранителен сектор.

Потребителите имат по-малък избор на местни продукти, фермерските пазари предлагат по-ограничено разнообразие, а ресторантите и хотелите срещат трудности при достъпа до автентични български храни от малки производители.В същото време част от малките производители са принудени или да прекратят дейността си, или да работят в сивата зона.Именно затова инициаторите настояват не за липса на контрол, а за по-добър и пропорционален контрол, който да отчита количествата, технологията на производство и реалния риск.Какво искат производителите?Основното искане е въвеждането на пропорционален регистрационен режим за домашни хранителни обекти и микропроизводители. Той трябва да позволява производството на храни и в подходящо организирани помещения в частни жилища и други непромишлени обекти, когато са изпълнени необходимите условия.Изискванията трябва да се определят в зависимост от вида на храната, количествата, технологичния процес и риска, като същевременно бъдат запазени правилата за самоконтрол, проследимост и официален контрол.Като аргумент се посочва Приложение II, глава III от Регламент (ЕО) № 852/2004, което допуска адаптирани хигиенни изисквания за помещения, използвани основно като частни жилища, в които редовно се приготвят храни за предлагане на пазара.

Друго ключово искане е законовото признаване на хранителните занаяти. Сред тях са сиренарството, месарството, колбасарството, хлебарството, мелничарството, таханджийството и пивоварството, обясни Гергана Кабаиванова.Инициаторите настояват тези дейности да бъдат включени в Закона за занаятите, което би позволило създаването на възможности за професионално обучение, придобиване на майсторска квалификация и предаване на специфичните знания и умения между поколенията.Според тях именно малките производители и занаятчиите са сред хората, които съхраняват традиционни рецепти, технологии и вкусове, характерни за различни региони на България.Петицията поставя и въпроса за приготвянето и предлагането на храна в малки количества по време на местни празници, събори, дегустации, културни инициативи и други обществени събития.Искането е тези ограничени и епизодични дейности да бъдат ясно разграничени от организираното промишлено производство.Според инициаторите не е логично производител, който приготвя малко количество традиционна храна за местен празник или дегустация, автоматично да бъде поставян под същите изисквания, които се прилагат към голямо промишлено предприятие.В петицията се посочва и т. 3.8 от „Насоки за изпълнението на някои разпоредби от Регламент (ЕО) № 852/2004 относно хигиената на храните“, издание от 2018 г., според което случайни дейности в малки количества и с ограничена степен на организираност могат да останат извън понятието за дейност на хранително предприятие.Зад инициативата стои идеята малките производители да не бъдат освобождавани от контрол, а напротив – да получат работеща законова рамка, в която да могат да спазват правилата, каза Кабаиванова. Така държавата ще има по-ясен контрол върху дейността, потребителите ще получат повече информация и избор, а малките производители ще могат да излязат от сивата зона.За българския туризъм това има особено значение. Автентичната местна храна все повече се превръща в част от туристическото преживяване – от фермерските пазари и селските къщи за гости до ресторантите, хотелите и гастрономическите фестивали.Въпросът вече не е дали България има традиционни продукти и хора, които могат да ги произвеждат.

Въпросът е дали законодателството ще им позволи да го правят легално, устойчиво и с ясни правила, смята Гергана Кабаиванова.Инициаторите настояват институциите да потърсят решение, при което контролът остава, но е съразмерен с реалния мащаб на дейността, вместо нормативните изисквания да правят малкото производство практически невъзможно.