Георги Стоянов: Нужни са механизми за предсказуемост в земеделието
май 28, 2026
МЗХ предлага промени в подпомагането на био производство
юни 2, 2026
Как бихте описали реалната ситуация в момента с производството на български земеделски продукти и храни?
Определено има тенденция за спад и тя не е само за тази година. Ако трябва да върнем малко по-назад – откакто започнахме въобще да говорим за субсидиране, за подпомагане, може би по-съществено вече и от 2006-2007 г., когато започнаха и директните плащания – от тогава до момента стотин хиляди земеделски стопанства ги няма.Това означава реални хора, семейства, които са се занимавали с производство, но по някаква причина да се отказали.
Към момента има едва около 60-70 хил. земеделски стопанства в България (такива над прага за икономическа значимост – бел. ред.).
На какво се дължи това? На климатични условия, липса на напояване, работна ръка или пък слаба рентабилност?
През годините ние преминахме от една към друга система на управление – в една по-конкурентна среда. А всяка по-конкурентна среда изисква оптимизиране на производствените процеси, инвестиране в различни форми на съхраняване, преработка, на управление дори на земеделските стопанства. Ако ние не го правим своевременно и не използваме ресурсите, които към сегашния момент идват от ЕС, ставаме по-малко конкурентни.
То и моделът, по който работихме досега, се е изчерпал – в момента сме в една коренно различна ситуация – има военни действия, които са близо и до България. Да, земеделецът знае как да обработва земята, да прибере продукцията, да я съхранява. Знае и на кого да я продаде, но тези търговски отношения вече се нарушават. И в един момент се оказва, че имаме проблем с пазарите, с вноса.
Вече фактор са и търговските споразумения за внос от трети страни.
Да, трябва да се адаптираме много по-бързо, отколкото до този момент, но понякога това изглежда трудно, предвид различните екологични изисквания към фермерите например, които са свързани с допълнителни разходи.
Да, част от тях се компенсират от страна на ЕС, но все пак тежат.
Как оценявате ефекта от националните и европейските политики за състоянието на българското земеделие, включително и ефекта от субсидиите?
Всичко работи, но и нищо не е панацея. Определено трябва да мислим за нов модел на управление, на инвестиции, изобщо – за правене на бизнес. Общата селскостопанска политика след 2027 г. вече дава по-различна рамка, но с какво съдържание ще я запълним трябва да бъде наш национален приоритет.
Бюджетът намалява, а изискванията към производителите растат. Ако допреди бюджетите за земеделие в ЕС са били около 400 млрд. евро, то за новия програмен период се предвижда намаление с около 15-20%. Аз обаче считам, че във всяка промяна, било то криза или трудна ситуация, трябва да търсим позитивното, доброто за нас.
В този момент се отваря точно такава възможност – България да преначертае своите стратегии на база силните си страни. Ние внасяме 70% от зеленчуците, при плодовете ситуацията е почти същата. Внасяме и голямо количество говеждо, в по-малка степен свинско.
България има потенциал, но трябва да се помисли и за някаква форма на коопериране, макар че и това не е решение само по себе си. Държавата също трябва да се включи в подпомагането на този процес.
Източник: Капитал
