Череши като маслини: Земеделците в Кюстендилско се надяват на по-високи обезщетения

Маслини вместо череши ще берем тази година – така се шегуват в кюстендилските села, след три дни на минусови температури, които покриха завързалите плодове със скреж в началото на май. Причината – с всеки изминал ден зелените доскоро череши, първо покафеняха и постепенно придобиват все по-тъмен черен цвят.Реколтата от сливи е на 100% унищожена, а при черешите – до 50 – 70%, но има села, където е изцяло погубена. Това показват първоначалните данни на Областната дирекция „Земеделие“ в някогашната овощна градина на България, която днес все повече прилича на фотоволтаична. Това е втора поредна нулева година за голяма част от овощарите в Кюстендилско.

Добрата новина, ако въобще има такава, е че за разлика от миналата студеният фронт е преминал само през поречието на Струма по високите западни котловинни полета и попарени от слани и мраз други райони в България няма. Това означава, че документите за пропаднали площи ще бъдат обработени по-бързо – така кметът на Кюстендил инж. Огнян Атанасов се опита да вдъхне кураж на около стотината земеделци, които събра в заседателната зала в общината във вторник. На срещата присъстваха и четиримата депутати от района, начело с най-вероятния бъдещ земеделски министър Явор Гечев от „Прогресивна България“.

Размерът на бедствиетоНищо не предвещаваше бедствие. До 1 май – Денят на труда, овошките се развиваха прекрасно, бяха вързали плод, черешите се зееленеха и всичко сочеше, че тази година ще има добра реколта. Но в нощта срещу 2 май на места температурите паднаха до минус 3 градуса. И така три вечери подред – до 5 май. Утрините са „кучи студ“, скреж покрива плодовете, а от очите на стопаните капят сълзи.Вярно имаше предупреждения за слани и ниски температури от Националния институт за метрология и хидрология, но никой не е очаквал, че вълната ще продължи три дни. Земеделци, опитали да се справят с традиционния способ – палене на слама, разказват, че този път и той не е дал резултат. Надяват се все пак да има някакъв резултат и да са спасили поне половината от реколтата.Най-засегнатите села са Коняво, Горна и Долна Гращица, Таваличево, Дворище, Берсин. Големи щети по череши и сливи, както и по ябълки, има и в Слокощица, Граница, Пиперков чифлик, Соволяно и Багренци, изрежда кметът Атанасов.По думите му реколтата е оцеляла в селата Скакавица, Горна и Долна Козница, които са разположени по-нависоко в Конявската планина. Стопани твърдят, че има запазени градини още в Драговищица, Шишковци и Стенско. Миналата година там също имаше оцелели черешови насаждения.Тази година е по-зле от миналата. Тогава нямаше зрънце в дърветата и не се налагаше да берем. Сега ще трябва да берем маслини, защото ако плодът остане по-дърветата има риск да изсъхнат“, обяснява фермер от Горна Гращица.

„Дори проверяващите се дивяха: „Ама тук вярно няма нито една черешка“, допълва той за миналогодишните проверки – общо три на брой плюс една онлайн. Надява се поне да му се размине „Черната Златка“ – напаст, която се появи миналата година по овошките, но Кюстендилско не е засегнато така драматично, както Пловдивския регион.“Опитахме всичко, за да спасим реколтата, но без резултат. Всичко е попарено и унищожено“, казва и един от доайените на овощарството в Кюстендилския край проф. Димитър Домозетов, дългогодишен директор на Овощарския институт в село Ябълково, днес земеделски производител. Обяснява, че има сортове, които са преживели мразовитите нощи. „Сортът „Лапис“ се оказа най-устойчив. Както и няколко други, които са се позапазили – ще дадат плод, колкото да направим компоти“, допълва той. За черешов туризъм, какъвто се опита да развие преди няколко години обаче вече не мисли.Не само овошките са пострадали. Измръзнали са и ранни посеви – рапица, слънчоглед, царевица, оплака се Владо – земеделски производител от село Буново по време на срещата в общината. Градината му с 60 дка сливи също е заминала.Постарадали насаждения има и в общините Невестино и Бобов дол, които са част от област Кюстендил.

Заявления за помощ – до 19 април

Кметът на Кюстендил Огнян Атанасов отново действа мигновено в създалата се кризисна ситуация. В 18 часа на 4 май беше обявено бедствено положение в област Кюстендил заради измръзналите овошки, съобщи областният управител Кристиян Иванчов след заседание на съвета по бедствия. Това дава възможност в срок от 10 работни дни засегнатите стопани да подадат заявления за помощ от държавата.До 19 май земеделските стопани, чиито насаждения са засегнати от измръзване или слана в периода 1- 4 май 2026 г., могат да заявят извършване на оглед и оценка на нанесените щети, съобщи официално Министерството на земеделието и храните. Документи ще се приемат в Общинските служби по земеделие, по местонахождение на имотите. Попълва се заявление, както и разпечатване на картите с парцелите.За да се получи помощ е необходимо минимум 70% от насажденията в имота да са плододаващи и парцелът да е в добро агротехническо състояние, каза Йордан Домозетов, началник на Областната дирекция по земеделие в Кюстендил на срещата със засегнатите стопани. Той призова да не чакат крайния срок, а да подават заявленията, за да може да бъдат направени своевременно теренните проверки от експертните комисии.Домозетов разказа, че миналата година е имало пишман земеделци, които не са могли да отведат комисиите до парцелите си. Други се опитвали да се изхитрят и сочели добре поддържани градини на други земеделци, но с GPS веднага засекли опитите за измами.“Не бих казал, че това е била масовата практика миналата година“, отбеляза Христо Терзийски, депутат от ГЕРБ.

„Хората при нас не са субсидари, гледат реколтата като овощари“, допълни кметът Атанасов.Актуализация на технологичната картаПомощта, която държавата оказва на земеделците за пропадналите площи, не се плаща от държавния бюджет и всички данъкоплатци, а от Гаранционния фонд. Той беше създаден преди няколко години и се пълни, като върху европейските субсидии, които земеделците получават се удържат 1.5%. Именно от него и тази година ще бъдат изплатени обезщетенията, обясни кметът Огнян Атанасов.Присъстващите на срещата земеделци настояха за актуализация на технологичната карта, която е с цени на препарати и горива от 2022 г. и не е актуализирана. Всички знаем какви са цените им през 2026 г. – най-малко двоен скок, каза земеделка.Стопаните със 100% пропаднали площи имат право на 80% обезщетение по технологична карта. През 2025 г. за черешите това бяха средно около 500 лева за декар.Излъчена беше и контактна група от четирима земеделци, които начело с кмета Огнян Атанасов и Мария Стоянова – най-крупният стопанин с 1000 дка овошки – череши и сливи, ще иницират среща с Министерство на земеделието и храните.Кметът се обърна и с молба към „бъдещия земеделски министър“, както се изрази за Явор Гечев, и депутатите за съдействие за „пълен интензитет на помощта, защото е втора поредна нулева година и да актуализация на технологичната карта“.Управляващите в Кюстендил – кметът Огнян Атанасов (третият от ляво на дясно) и председателят на Общинскя севът Димитър Велинов (крайният вдясно с бялата риза). На срещата по инициатива на кмета дойдоха и четиримата депутати – Явор Гечев и Ивайло Петров от „Прогресивна България“, Христо Терзийски от ГЕРБ и Николай Златарски от ДПС Сн. Mediapool“Каквото трябва да направи държавата, ще го направи. Няма да се налага да се търсят допълнителни средства, защото щетите тази година не са в цялата страна“, обеща депутатът Явор Гечев от „Прогресивна България“.

„Ще настоявам за малко повече средства с оглед на актуализация на технологичната карта“, допълни той.Схемата за обезщетения е ясна – изплащат се 80 процента при приспадане на застраховките, а при липса на застраховка и при 100-процентова щета – отново 80 процента, обясни Гечев.“Миналата година ситуацията беше подобна в цялата страна, а сега пораженията са основно в Кюстендилска област. Затова считам, че ще се намери възможност усилията на държавата да се съсредоточат тук“, каза депутатът Христо Терзийски от ГЕРБ.“Има възможности да се търсят начини за борба с подобни явления (мраз и слани – бел. ред.) и държавата е длъжна да вземе превантивни мерки“, каза депутатът Николай Златарски от ДПС.

„Ще направя всичко възможно нито един от вас да не бъде ощетен и да се търси възможност в бъдеще да няма подобни ситуации“, заяви той пред земеделците.

Източник: Дневник