Европейското земеделие през следващите 10 години: По-бавен растеж, но по-екологично

Kак ще се промени земеделският сектор в ЕС през следващите 10 години? На този въпрос се опитва да отговори нов доклад на Европейската комисия. Накратко, той предвижда забавяне растежа на производителността на европейските земеделци заради редица фактори като климатичните промени, изискванията за по-устойчиви и екологични практики и въвеждането на нови технологии. Производителността на сектора може да достигне 605 млрд. евро през 2035 г. с годишен темп на растеж 0.8% – по-малък от този преди 2022 г.Заради промяна в навиците на населението се очаква и свиване на добивите от някои категории храни, като например захар, свинско месо и мека пшеница, докато при други като пилешко и млечни продукти се очаква ускорение, но с различни темпове.Очаква се ЕС да продължи да задоволява своите нужди от зърнени култури, месо и млечни продукти. Блокът ще продължи да внася маслодайни семена и бобови растения и ще продължи да изнася повече ябълки, праскови, нектарини, както и зехтин. ЕС обаче може да изгуби дял в световния износ на някои продукти като говеждо, свинско, пшеница и сухо мляко, но пък си запазва дела в износа на пилешко и може да увеличи този за зехтина и суроватъчния протеин.Докладът се основава на политиките на сегашната Обща селскостопанска политика (ОСП) на съюза, като в настоящия програмен период (до 2027 г.) ОСП разпределя бюджет от общо 387 милиарда евро за подкрепа на фермери, производители и политики в земеделието. Средствата достигат до близо 10 милиона земеделски стопанства с цел да подпомогнат осигуряването на разнообразие от безопасни и висококачествени продукти на разумни цени. Анализът обаче не взима предвид подготвяната в момента бюджетна рамка за периода 2028 – 2034, която се очаква да внесе сериозни реформи в агросектора, или пък договорите със страните от Южна Америка (блокът Меркосур).Ще ядем повече протеини, но по-малко месоЕС разчита на търговията с трети страни, за да може населението да си набавя разнообразна храна. Като цяло не се очакват големи промени в дела на различните култури в общия износ или внос на ЕС. Предвижда се да намалее износът на необработен ориз, но пък ще се увеличи този на пшеница. Тя е една от културите с най-голям дял в експорта на съюза, като износът към Африка ще замени намаления такъв към Азия и Океания. Очаква се да намалее и износът на някои плодове, свинско месо и млечни продукти. Най-вероятно ще се свие вносът на говеждо месо, обработен ориз и захарно цвекло.Променените хранителни навици на хората се очаква да повлияят и на земеделския сектор. Така например застаряващото население предпочита храни, богати на протеини. Но хората ще си набавят тези хранителни вещества все повече от млечни продукти, яйца, риба и бобови растения, докато консумацията на месо – освен пилешкото, се очаква да намалее.Като цяло европейците харчат по-малка част от своя доход за храна, приготвяна вкъщи, и повече за хранене навън. Това според доклада вече се отнася и за някои страни в Източна Европа като България, Румъния и прибалтийските държави, където традиционно голяма част от доходите отиват за храна. Заради увеличението на доходите в последните две години обаче храненето навън става по-достъпно за по-голяма част от населението.В тази връзка се очаква индексът на неравенство да се увеличава в целия ЕС, като в повечето страни от съюза това вече се случило, докато за други като България, Португалия и Испания това предстои. Този индекс показва, че се увеличава разликата между 10% от населението, което е най-заможно, и 40% от населението, което е с на-ниски доходи. Само в Естония, Полша и Хърватия това неравенство по-скоро ще намалява.Продължава неприятната тенденция за увеличение на дела на хората с наднорменото тегло и затлъстяване. Към 2035 г. населението на Малта ще е с най-висок индекс, а това на Италия – с най-нисък. Въпреки това именно Италия и България се очаква да са страните, отчели най-висок ръст в хората с наднормено тегло и затлъстяване към 2035 г, които пък може да доведе до повече здравни проблеми.

👉Първенци в житните културиЕС ще остане най-големият износител на житни култури и ще запази трето си място по износ на маслодайни култури. Количеството на отглежданите култури ще зависи от климатичните условия, цената на вложените материали като торове и търсенето на пазара, определяно и от потребителските навици.Именно тези три фактора ще влияят и върху насажденията – пасищата и земята за отглеждане на житни култури, зеленчуци и подправки ще намалее, а ще се увеличат площите с маслодайни и бобови култури заради по-ниските разходи за отглеждането им и по-голямото търсене. Слънчогледът в частност е предпочитан заради относителната устойчивост на суша, а за бобовите култури и соята има политики, които правят отглеждането им по-желано.Маслодайните култури ще се използват все повече за готвене, тъй като техните алтернативи като маслото стават по-скъпи. Търсенето на биогориво, произвеждано най-вече от рапица, ще спадне. Ще намалее и търсенето на тези култури за храна за животните, отново продиктувано от спада в консумацията на свинско и говеждо месо.Захарното цвекло е една от културите, които ще претърпят най-голям спад в отглежданите площи и добива – заради екстремните климатични условия и стремежа на потребителите към по-здравословна храна. ЕС все пак запазва четвърто място в света по производство на захар след Бразилия, Индия и Тайланд.Въпреки спада на броя млекодайни крави в ЕС добивът на мляко е стабилен и дори се увеличава заради увеличената производителност. Потребителското търсене на повече протеини увеличава и търсенето на млечни продукти – и особено на сухия суроватъчен протеин. ЕС остава водещ износител на него и на сирена. Но се очаква все повече държави и особено Китай да развиват местно производство по геополитически причини.Същата тенденция важи и за яйцата, като се очаква вносът на яйца в ЕС от Украйна да се увеличи.Месото е може би продуктът, при който ще има най-отчетливи промени в потребителските навици. За разлика от останалата част на света, в ЕС консумацията на свинско и говеждо ще намалява и ще се компенсира от пилешкото. Това е продиктувано и от нагласите на потребителите за повече устойчивост при отглеждането на животни и намаляване на въглеродния отпечатък, така и от търсенето на по-здравословна диета с по-малко животински протеини. От друга страна, това води до създаването на алтернативи на животинските протеини, които обаче ще останат не твърде популярни сред потребителите.

👉Вино и зехтинЗаради тенденцията младите хора да пият по-малко алкохол намаляват производството и консумацията на вино в Европа. Най-голям спад се забелязва в Германия и Франция – страните, където традиционно се пие най-много вино. По-голямата част от виното остава в ЕС, а 20% е износ за други страни като САЩ и Обединеното кралство, където се наблюдават същите тенденции и това застрашава европейския износ на вино.Обратна е тенденцията при консумацията на зехтин в страните членки – без Италия, Гърция и Испания, където се очаква да има спад. Тези три страни сега са и с най-високо потребление на растителното масло, което може да нанесе сериозен удар на индустрията. Основната причина е повишената му цена заради слабите реколти през последните няколко години, които пък се дължат на малко дъжд и вредители по маслиновите дръвчета. Страни като Испания вече променят начина на отглеждане на маслиновите дървета – от овощни градини, които не се поливат, във ферми с добро управление на водните ресурси. Допълнителното производство най-вероятно ще се реализира като износ на световния пазар.Подобна е тенденцията за развитие и на пазара на маслини. Продукцията в най-големия производител – Испания, ще спадне, но за останалите държави се очаква да се задържи на същото ниво или да се увеличи. За разлика от зехтина, консумацията на маслини ще се увеличи в почти всички държави освен в Испания, където обаче е около 2 пъти повече от останалата част на ЕС.Ще намалее отглеждането на домати за прясна консумация в едни от най-големите производители като Испания и Гърция. В други като Нидерландия и Италия ще се увеличи, но като цяло ще се отглеждат повече домати за преработване. Очаква се да се отглеждат и повече едри сортове. В същото време се увеличава търсенето на дребни такива. Заради това и бавния темп на увеличаване на производството на домати в ЕС като цяло ще продължи трендът вносът на домати да е повече от износа.

Източник: Капитал