Фермерските пазари: шанс за малките ферми и чистата хранa

„Aз съм човек на фермерските пазари. Ходя там заради храната. Но най-вече заради атмосферата, странните дрехи, факта, че човекът до мен яде живо пиле.“ Закачката на Хоумър Симпсън от култовия сериал „Семейство Симпсън“ е показателна за модата на фермерските пазари в скъпите квартали на по-големите американски градове, където те са колкото пазари, толкова и места за „перчене“: хипстъри, сноби, високи цени, вегански бисквити, комбуча, (твърде) креативно готвене.На Стария континент нещата са малко по-различни – в много европейски градове фермерските пазари са вековна непрекъсната традиция, запазена и днес въпреки доминацията на хипермаркетите. Там местните си набавят пресни локални продукти, но някои пазари приютяват под навесите си и павилиони с готвена храна, кафенета, барове. Така те се превръщат в места за социализация и привличат туристи. Прага например целенасочено развива като туристическа атракция своя фермерски пазар, който се управлява от общината и го рекламира активно на страницата на града.В България обаче е друго. Фермерските пазари са една от многото естествени порядки в живота на хората, които комунизмът уби. Спомен за тях пазят почти само колекциите снимки от едно време като тези на „Стара София“. Те така и не се възстановиха в традиционния им вид – днес в София и големите градове масово неугледните общински пазари се владеят от прекупвачите, а произходът на продуктите е на „честна дума“ – твърди се, че са български, но спокойно може да са и гръцки или турски. Фермерските пазари са начин хората да имат пряк достъп до качествена, чиста и сезонна храна. Те са важни и защото популяризират и разпространяват принципите на устойчивото земеделие, съхранението на стари и местни сортове и породи, иновативни продукти. А за малките и семейните производители, които се броят за оцеляване насред куп климатични, икономически и социални предизвикателства, това е начин да получат честен и директен доход.За тяхното развитие отдавна настоява и Георги Стоянов, председател на Българския фермерски съюз.Шепа фермерски пазари в София и няколко по-големи градове в последните години се борят за шанс да пораснат и да се развият. На теория те трябва да процъфтяват. На практика обаче организаторите им се сблъскват и с куп предизвикателства: липса на регулации, неясноти в нормативната уредба, нелоялна конкуренция, административни пречки, проверки и изисквания, липса на добре уредени терени. А също и незаинтересованост, липса на подкрепа, а понякога дори откровено негативно отношение от страна на местните власти.И въпреки всичко потребителският интерес към фермерските пазари видимо расте и с такива се сдобиват все повече градове. Те са основно плод на усилията на отделни хора и частни организации, водени от ентусиазъм и отдадени на идеята. Дори големите ритейлъри влизат в тренда, като организират собствени временни или сезонни фермерски пазари пред обектите си „Пречи ни неразбирането сред българските чиновници, че малкият български производител трябва да получи някаква подкрепа, да се постави в центъра на събитията. В други столици властите затварят паркове, площади, централни улици за фермерски пазари, а те самите подкрепят и съседните бизнеси – ресторанти, пекарни, кафенета. По света пазарите са част от културата на града. А тук в един областен град зам.-кметът ни каза: „Няма да позволя на площада пред операта да къкри лютеница“, разказват Николай Генов, председател на кооперация „Хранкооп – София“, и Ралица Касимова – член на управителния съвет на кооперацията. Двамата вече 12 години организират най-популярния фермерски пазар в София – този на Римската стена всяка събота. Там човек може да види всички хубави неща от жанра – сезонни продукти, разнообразие, цветове, аромати, малки производители от цялата страна, разговори, усмивки. Но са видими и неудобствата. Площадчето, уплътнено до последния сантиметър, не може да побере нито всички желаещи фермери, нито всички клиенти. Тясно е, посетителите едва се разминават, понякога се извиват големи опашки, прехвърчат искри. А производителите пристигат по тъмно, за да намерят място и да паркират бусовете с продукция в околните улички.

„Стената“ отдавна е отесняла и това е видно за всички. Всяка събота там продават между 40 и 50 производители, листът с чакащите става все по-дълъг, а посетителите са между 700 и 3000. „Общините трябва да разрешат провеждане на фермерски пазари на удобни, просторни и подходящи места. Да има къде да се паркира, да има наличие на тоалетни, топла вода и т.н. Да може да се разположи достатъчно оборудване, витрини и пазарът да изглежда приветлив. Общинските пазари също замират точно поради липсата на тези условия“, казва Ралица Касимова.През годините те са търсили различни възможности за нови локации и са се сблъсквали с всякакви предизвикателства в столичните районни и централна администрация – от липса на интерес и разбиране през страх дали нов фермерски пазар ще се хареса на жителите на квартала (и дали няма да доведе до политически негативи) до откровено отхвърляне на подобни „селяндурщини“.Дупка в закона“Произведено във фермата“, който се провежда всяка сряда пред сградата на Земеделското министерство е другият основен фермерски пазар в столицата. Той се организира от фондацията за биологично земеделие „Биоселена“. Около 30 – 35 производители средно, понякога значително повече, продават продукцията си буквално на широкия тротоар пред сградата. Организаторите плащат наем на общината, ток им подава министерството, тоалетните са химически. За паркирането с мъка е договорено да се плаща пакетна цена за деня вместо почасови есемеси, които така или иначе не са решение, защото в зоната паркирането е ограничено до 4 часа. За всички е видимо, че и този пазар отдавна има нужда от нова подходяща локация.Освен физическите неудобства Тенчо Христов от „Биоселена“ споделя, че един от основните проблеми е, че изобщо липсват формулировка и правила какво е фермерски пазар.

„Еднократни или импровизирани събития също се обозначават като фермерски пазари, а на някои от тях индустриално произведени храни се представят като фермерски. Има и пазари, които претендират да са фермерски, а в тях участват прекупвачи или хора, чиито продукти са произведени на ишлеме някъде“, казва той.И „Хранкооп“, и „Биоселена“ имат механизми за контрол, като и двете организации посещават всяка ферма, която участва в пазарите им, за да са сигурни, че те наистина са производители, че не доставят част от продукцията си от други места, че защитават претенциите си за чисто производство и т.н. Редом с това официалните фермерски пазари са обекти на регулярни и много строги проверки от страна на Агенцията по храните.Но има и откровено нелегални пазари, които в някои случаи не отговарят дори на хигиенни изисквания и които по една или друга причина минават под радара на органите.

„Хората са съгласни да плащат повече за фермерски продукти, защото вярват, че това са чисти продукти от качествени суровини. Но липсата на правила води до подвеждане и това съсипва имиджа на фермерската храна и пазари“, казва Тенчо Христов.Липсата на регулация и нелоялната конкуренция са едни от най-големите проблеми и според Никола Куташки, организатор на „Фермерски пазар Варна“, който се провежда на две локации всяка събота и неделя в последните 10 години. Със средно 40 – 50 участници той е един от големите и добре развиващите се в страната. „Нашите участници са малки производители на чиста храна. Развиваме се без нито един лев заем или субсидия. Стараем се пазарът да е брандиран, да изглежда добре, а не да прилича на битпазар. Като цяло организацията е предизвикателство и трябва да си идеалист и с голямо сърце, за да работиш в полза на производителите“, казва Куташки.Към призивите към държавата да създаде най-после условия за провеждане на повече фермерски пазари се включи и Българският фермерски съюз. „Фермерските изложения са една от възможностите продукцията на местните земеделци да достига до потребителя. Те имат нужда от допълнителна регламентация, така че провеждането им да не е стихийно и да се улесни организацията им, а не организаторите да се молят на кметовете да им разрешат да опънат шатри“, казва председателят на сдружението Георги Стоянов.Работна група с участие на организатори на фермерски пазари вече е изготвила промени в нормативната уредба, които регламентират кой и как може да ги организира. Преди година те бяха публикувани и за обществено обсъждане. Но предложенията така и още не са стигнали до парламента. Това е показателно за отношението на чиновниците по тема, която всъщност има по-голямо значение от чисто всекидневната рутина.

Как работят фермерските пазари

В България повечето фермерски пазари са организирани от хора или частни организации, чиято цел е да се самоиздържат, а не да гонят печалба. Общо за всички тях е, че събират малки производители на чиста, прясна, сезонна, възможно най-автентична храна, а организаторите се стремят да има баланс в различните категории – месни и млечни продукти от пасищни животни, яйца от свободно отглеждани кокошки, плодове и зеленчуци, гледани без химия, печива, консерви, мед, вино и бира, гъби, билки, дори козметика. В България биосертификатите като гаранция за чиста храна не са популярни по ред причини, но системата работи освен с доверие и с вътрешен контрол. Организаторите посещават често фермерите, наблюдават как е организирано производството им и т.н.“Хранкооп“ е кооперация и всички техни производители са нейни членове. Римската стена е най-големият им пазар, но има и други – в кв. „Иван Вазов“ всяка сряда, в Добрич, Балчик, Хасково, Перник и др., както и сезонни фермерски фестивали пред НДК, които са част от Културния календар на столицата. Кооператорите плащат годишна такса 120 лв. и 10% от оборота в пазарен ден. Кооперацията се грижи за цялата организация и оборудване на пазара и поема всички разходи. „Хранкооп“ поддържа и е-магазин с продукти на своите членове с доставки в София всяка събота и сряда.Фондация „Биоселена“ се грижи изцяло за организацията на пазара пред МЗХ, включително за шатри, витрини, режийни и доставка на химически тоалетни и др. Участниците плащат 12 лв. за паркинг и наем за половин шатра – по 50 лв. „Фермерски пазар Варна“ пък е регистриран като Дружество по закона за задълженията и договорите (ДЗЗД). Таксата за изложителите е 10% от оборота.Фермерските пазари в Европа често също са частна инициатива, но почти винаги са директно подкрепени от общините, а понякога са и организирани от тях. И това е повече от логично: пазарите допринасят за местната икономика, за обществения живот, привличат туристи. В България обаче, ако общините изобщо съдействат, това се случва бавно и трудно. „Водих 3-4 месеца преговори с община Бургас, за да мога да организирам фермерския пазар“, казва Катерина Кабакова, организатор на пазар на площад „Тройката“ в Бургас и био производител от Айтос. Тя стартира инициативата преди 3-4 години като частно лице, за да може да продава продукцията си.Кремена Стефанова също е частен организатор на фермерски и занаятчийски пазар „КоренЯк“ в Стара Загора. „Изминаха три години от идеята до осъществяването й заради административни трудности. Тръгнах по каналния ред, като пуснах заявление до общината. Но не получих никакъв отговор. Пазарът получи зелена светлина едва след среща с кмета на Стара Загора. Сега всички виждат, че това е едно хубаво събитие за града“, казва тя.Добър пример е съботният фермерски пазар във Велико Търново, който е сред новите попълнения в страната. Стартира през август 2023 г., като първоначалната инициатива е на граждани, но получава подкрепата на Община Велико Търново. Фермерската продукция реално се разполага на съществуващ пазар с ремонтирани и боядисани щандове, които са безплатни за производителите в пазарния съботен ден. Интересът е голям, затова и от този месец пазарът се провежда и в сряда следобед.Нещо, което може да разбуди интереса на местните власти, разбира се, е външната финансовата подкрепа. Такава реално има – мярка „Сътрудничество за къси вериги на доставки“ от Стратегическия план за земеделието до 2027 г., част от Общата селскостопанска политика на ЕС, трябва да подпомогне точно организирането на фермерски пазари. Мярката обаче стартира наскоро и резултатите от нея тепърва ще се видят.Фермерските пазари не са панацея за всички производители. Те работят добре за малки и семейни стопанства, особено такива със сезонна продукция и за занаятчийски производители на нишови продукти. По-големите стопанства имат нужда от по-мащабни канали за продажби, особено при плодовете и зеленчуците, които са нетрайни. Но едно малко стопанство, което отглежда микс от сезонни култури, на практика може да предлага продукцията си в продължение на няколко сезона, ако я и консервира.

Ние сме шампиони по участие във фермерски пазари в България“, казва Христо Анчев от „Ферма за аспержи“ в Джулюница. Той продава в София, Варна, Търново и на място в Джулюница, като обмисля и разширение в градове като Стара Загора, Габрово, Плевен и дори Букурещ. Христо се запознава с концепцията на фермерските пазари в Англия, където е работил преди години. Там те към онзи момент са в подем. „В началото в района имаше 5-6 фермерски пазара, на които продавахме, с времето обаче станаха почти 20 – някои седмични, други по-рядко“, казва той. Когато се връща в България през 2017 г., той организира собственото си стопанство и решава също да използва този канал.Като човек с опит, който може да направи сравнение, неговото наблюдение е, че фермерските пазари у нас са недоразвити в сравнение с другите европейски държави. Според него интерес от потребителите определено има, но „основна спънка е местната власт“, която не съдейства достатъчно за развитието на подобни инициативи и създаването на нови. „Пазарът на Римската стена например е популярен, има и търсене, има и желаещи да продават. Но мястото не позволява разширение, много фермери кандидатстват, но трябва да чакат да се отвори място, а това рядко се случва“, казва той.Като добър модел Анчев посочва Велико Търново, където пазарът започва като частна инициатива, но вече функционира успешно под егидата на общината.

„Там има много ентусиазъм от страна на организаторите и когато има и подкрепата на общината, нещата се получават чудесно“, казва той.Като предимства на фермерските пазари той посочва това, че „всичко е прясно, подготвено ден-два по-рано, клиентът получава продукти директно от фермера, няма посредници, т.е. доходът е директно за фермера“. Това позволява по-добро качество, бърза реализация на продукцията и изграждане на лична връзка с клиентите: „Те пък имат избор – ако не им хареса един продукт, отиват на съседната маса и намират друг“, казва Анчев. Основните минуси според него са ограниченото време за пазаруване – най-често веднъж седмично, и то за няколко часа, високите разходи за логистика и транспорт, сезонността и разбира се – недостатъчната подкрепа от властите.“В София пазарът е по-доходен, получаваме по-добра цена за продукцията си, но също така имаме и доста разходи и логистични трудности – паркинг и транспорт“, казва и 21-годишният Йордан Габровски, млад фермер от Свищов. Той е завършил програмиране в Правец, но е избрал да стане фермер и да продължи семейната традиция, вдъхновен от дядо си. Йордан и семейството му пътуват цяла нощ, за да пристигнат рано сутринта на Римската стена, да намерят удобно място за паркиране и да се подготвят. На обяд, когато всичко е разпродадено, тръгват обратно към Свищов.Стопанство Габровски“ отглежда пъпеши, дини и други плодове и ги продава само директно – на фермерски пазари и през собствен щанд в Свищов. Според Йордан значителен позитив на директните продажби е личният контакт с клиентите.

„Получаваме обратна връзка и разбираме веднага какво точно се търси, какво допада на клиентите и какво не. А те могат да си говорят с нас, да ни разпитват как произвеждаме и това изгражда и лоялност“, казва той.Христо Анчев от „Ферма за аспержи“ отбелязва, че фермерите все пак трябва да имат предвид някои неща, за да са успешни на пазарите. По думите му икономически фермерският модел е устойчив, но само при добра организация и разнообразна продукция: „С едно-две неща не става. Трябва селекция от сезонни продукти, които да работят за теб.“ Той лично започва с аспержи, но впоследствие добавя ревен, салатен боб, фенел, манголд, цвекло и др. Важно по-думите му е и хората, които продават на пазарите, да са добре обучени, да знаят какво предлагат и да могат да отговорят на въпросите на купувачите, да се презентират добре. Също и да преценят добре колко стока да планират за конкретния пазар – това зависи от доста фактори като прогнозата за времето, дали е уикенд или делник, дали има близки почивни дни и празници, защото тогава хората пътуват и т.н. По думите му самата реклама и комуникация от страна на организаторите на пазарите също работят добре. „Хубаво е да има някакви инициативи – например седмица на един или друг продукт, различни томболи, допитвания към посетителите и т.н.“Христо завършва с апел към повече подкрепа от страна на общините и държавата.

„Всеки областен град трябва да има фермерски пазар – голям, закрит, с всичко необходимо“, смята той. Това е и желанието на потребителите, а и на самите организатори, които срещат значителни трудности при организацията на откритите пазари. Както отбелязва Кремена Стефанова от „КоренЯк“ в Стара Загора, „винаги има недоволни, включително и за това „защо вали“ – когато вали, оборотите са една трета“. Топката от тук насетне е в ръцете на местните власти.