Какво се случва с жътвата и цените? Коментар на Мариян Пеев от БФС

Жътвата в Югоизточна България потвърждава опасенията на агр. Мариян Пеев – председател на ЗКПУ „Мъглен“ и на Българската асоциация за иновативно земеделие. След екстремните студове през април, добивите са под обичайните нива, а качеството на продукцията е сериозно компрометирано.

При рапицата добивите са 145 кг/дка, което означава загуба на около 50% от добивния потенциал.

Пшеницата, в зависимост от степента на поражение, дава между 400 и 550 кг/дка, при очаквани добиви от около 650 кг/дка. Най-силно пострадалите посеви едва достигат 400 кг/дка. Семената са дребни, с нисък хектолитър и липса на тегло – признак за стресово развитие след мраз и внезапни горещини.Смесените стопанства като „Мъглен“ търпят двоен удар – освен зърнените култури, сериозно са пострадали и овошките. Обезщетенията от държавата все още не са изплатени. В тази обстановка земеделците са изправени пред несигурни прогнози и реални загуби.Пазарът не компенсира риска. Пшеницата се търси около 300 лв./тон, а ечемик – 280 лв./тон. При добив от 500 кг/дка, стопанствата са в загуба. По думите на агр. Пеев, реалната цена, при която производството има икономическа логика, трябва да бъде поне 400 лв./тон.Без грешни движения – всяко решение е стратегическо„Не всичко се свежда до разплащания с доставчици на семена, торове, препарати и ренти. Всеки разход трябва да се осмисли стратегически, защото грешката може да е фатална“, коментира Пеев. Земеделието в този момент изисква не просто усилия, а прецизност – в технологиите, в управлението и в прогнозата.Технологии с реална възвръщаемостВ условията на несигурност, агр. Пеев вижда решение в добре адаптирани агрономически практики и в технологиите, разработени от Българската асоциация за иновативно земеделие (БАИЗ).

Според него, единственият начин да се подготви следващата кампания без да се затъне в загуби, е да се инвестира в решения, които реално намаляват риска и оптимизират разходите.Картината не е лесна, но стратегията започва с ясно осъзнаване на реалността – и с отказ от илюзии, че само трудът е достатъчен.