Успехът в борба срещу плевелите зависи от познанието за тях

Успехът в борба срещу плевелите зависи от познанието за тяхСъс започването на вегетацията започва борбата между културните растения и плевелите за жизнено пространство, хранителни вещества и вода. Намесата на стопаните в полза на културните растения ще бъде успешна тогава, когато има добро познаване на нежеланата растителност в посевите и насажденията. Нежеланата растителност е представена от най-различни според ботаническата класификация видове, но за практиката специалистите са разпределили растенията според по-важните им биологически особености.

Ефемерите имат сравнително кратка вегетация. По размери са дребни. За една вегетация могат да развият две и повече поколения. Семената им, които са достигнали физиологична зрелост, могат да покълнат в различни годишни сезони. Това улеснява радпростнаняването на ефемерния плевелен вид, който се явява съперник на културните растения, когато последните са в младенческа възраст през есенно-зимния преиод и в ранна пролет.Ранните пролетни плевели никнат масово в ранна пролет, но като ботанически видове ги има през есента. Могат да презимуват и бързо да подновят развитието си в началото на следващата вегетация. Тези плевели са опасни за есенно-зимните и ранните пролетни култури. Неизвеждането на борба създава проблеми за отглеждането на късните зеленчуци.Късните пролетни плевели се явяват през вората половина на пролетта, както и през лятото. Тяхното потомство се явява през втората половина на лятото. Плевелите от тази група са опасни за редица културни видове с дребни семена като: лук, магданоз, моркови, праз и др. Не са пощадени също грахът, картофите и чесънът.Късните пролетни плевели са по-влаголюбиви. При наличието на влага се разрастват по размер и наличието на разклонения, а плевелите от сем. Житни братят силно. Като цяло сгъстената плевелна растителност е много вредна за окопните култури, отглеждани в поливни условия: домати, зеле, краставици пипер, патладжан и др. При това не трябва да бъде забравяна възможността от вторичното заплевеляване, когато внесените хербициди вече не действат.Коренищните плевели са практически обособени поради способноста им да се размножават не само със семена (генеративно), но и с видоизменени подземни стъбла, наречени коренища (вегетативно). Под всеки възел на коренището има спящи пъпки. Те могат да дадат нови растения. Коренищните плевели задушават зеленчуковите култури. Проблем са за посевите с царевица, за окопните зеленчукови и бостаните.Кореновоиздънковите плевели също имат генеративно и вегетативно размножаване. При втория начин новите растения произлизат от спаящи пъпки по корените. Кореновата система се сътои от главен корен, проникващ на голяма дълбочина в земята, според изследвания до 5 м. Голям брой странични корени са разположени в почвата хоризонтално. С отдалечаването от главния корен краищата им се извиват и продължават надолу като вертикални.Представената характеристика на плевелите определя практиките за борба с тях. От първостепенно значение е редуването на културите на една и съща площ. Установено е, че редуването на определени култури намалява вредното влияние на плевелите върху количеството и качеството на добива. Съставянето на плана за редуването (ротацията) е основано на познаването на:

* видовия състава на плевелните съобщества (асоциации);* степента на заплевеляване;* оптималните срокове за сеитба и засаждане;* наличието на култури, чието развитие изпреварва това на плевелите;* наличието на култури, способни да потискат наякои плевели (житни срещу галинзога).На площи с гъсто заплевеляване от многогодишни пплевели (паламида, троскот, пирей) и житни (кокоше просо, кощрява и др.) могат да бъдат заложени по-ранни култури при по-голяма гъстота.