Зелената сделка: След амбициозния старт – омекотяване на изискванията към фермерите

Зелената сделка: След амбициозния старт – омекотяване на изискванията към фермеритеЗелената сделка, която тревожи много европейски земеделци, заради тежките претенции към тях, деликатно се променя, въпреки че и в този си вид е предизвикателство за всеки, който си вади хляба в селското стопанство. „Определено имаше забавяне в прилагането на Зелената сделка особено в земеделието и омекотяване на изискванията, а актовете започнаха да стават малко по-обрани.Това се усети и в Общата селскостопанска политика, в която зелените изисквания са облекчени, направени са изключения и беше дадена възможност страните да имат повече гъвкавост в прилагането на изискванията на национално ниво“, каза Снежана Благоева, пълномощен министър в постоянното представителство на България в Брюксел. Предишната комисия на Урсула фон дер Лайен си беше поставила за основен приоритет екологизацията, адаптацията към климатичните промени и борбата с тях, стартирайки голямата инициатива Зелената сделка, чиято главна цел е превръщането на Европа в първия климатично неутрален континент до 2050 г. Започна разработването на законодателство за прилагане на целите на Зелената сделка, но това не се случи особено добре в областта на земеделието, смятат наблюдателите на процеса на трасформация. Две основни стратегии в Зелената сделка имат отношение към сектор Земеделие. Стратегията „От фермата до трапезата“ и Стратегията за биоразнообразието. От пожеланията до действителното изпълнение на Зелената сделка има известно разминаване. Какво се случи в действителност?„Интегрираният план за управление на хранителните вещества не е финализиран, но страните – членки имат задължението да направят национални планове и да ги изпълняват. Всичките цели трябва да са залегнали в Стратегическия план, тъй като бяха обвързани с почти задължителното предвиждане на средства за финансиране на тези цели и постигането им в Стратегическите планове“, уточни Благоева по време на форум „Фермата: Агроиновации и тенденции“. Стратегическите планове се оказаха основния финансов инструмент за реализиране на целите на стратегията „От фермата до трапезата“. „По отношение на пестицидите Комисията излезе с проект на регламент, който след дълги и трудни обсъждания не можа да види бял свят. ЕК си оттегли документа, защото дискусиите стигнаха до патова ситуация, при която държавите се разделиха на такива, които искат много амбициозни цели и други, които не са готови за толкова високи национални цели за намаляване на пестицидите. Има държави като нашата, които настояват да се отчете конкретната ситуацията на място. Факт е, че ние не използваме толкова много препарати за растителна защита, земеделието ни не е чак толкова интензивно и нямаме ниво на замърсяване, както в други държави“, коментира тя. Предишният състав на Европейския парламент също отхвърли проекта, но по коренно различна причина, тъй като според тогавашните евродепутати амбицията на Зелената сделка не е била достатъчно висока. В момента продължава да има директива за устойчива употреба на пестицидите, която се прилага. По отношение на антимикробните препарати има план за действие на европейско ниво – „Едно здраве“, както и национални планове. Държавите-членки също бяха притиснати да предвидят подобни интервенции в стратегическите планове, стана ясно от думите ѝ. За биологичното земеделие също има план за действие на европейско ниво, както и национални планове, където трябва да бъдат заложени национални таргети за увеличаване на площите за биологично земеделие. „Има държави-членки, които са напреднали доста в това отношение. При нас нещата са по-бавнички, но е важно движението в правилната посока“, коментира представителят ни в Брюксел. Не излезе с конкретни цифри и лимити регламентът за възстановяване на природата със заложените в него високи цели. Част от изискванията бяха вкарани в предварителната условност, но в последствие нещата са омекотени в резултат на преоценката на Комисията. Въпреки че ЕК имаше последователен подход за постигане на целите си, нещата не се получиха тъй като стана ясно, че амбицията е малко по-голяма отколкото е обективно и възможно да се реализира, и започва да засяга конкурентоспособността на отделните сектори. Сега има забавяне на законодателните инициативи, обещани от Комисията“, констатира Благоева. Нереализирана остава и целта за рамков Закон за устойчиви продоволствени системи. Без развитие е и идеята за промяна в етикетирането на храните.Източник: agri.bg