България ще иска защита от украински земеделски внос по нов европейски механизъм

България вероятно ще стане еднa от първите европейски държави, които ще поискат защита от украински внос по нов европейски механизъм, влязъл в сила с промените в подновеното споразумение за нулеви мита между ЕС и Украйна от юни тази година. Случаят засяга вноса на яйца, за които вече бе наложена „аварийна спирачка“ на ниво ЕС и няма безмитен внос, но от седмици българските производители твърдят, че това не е достатъчно.

Украйна е най-големият вносител на яйца в България, като от началото на годината има сериозно увеличение на обемите. Ръст обаче има и при другите големи вносители – Румъния и Полша.

Във вторник е имало среща между ръководството на земеделското министерство и асоциацията на промишленото птицевъдство, на която министърът Георги Тахов е обявил, че вече е стартирана процедурата за писмено искане към ЕК за защитни мерки, става ясно от официално съобщение на ведомството. Макар да не са обявени конкретните детайли на искането, посочените регламенти в информацията подсказват, че България ще търси възможности по линия на опцията за допълнителни мерки срещу евентуално изкривяване на пазара.

С началото на войната в Украйна и блокирането на черноморските коридори за износ ЕК премахва временно митата за земеделски продукти от Украйна и Молдова, които са заложени в търговски споразумения с двете страни. Но високият внос в източноевропейските държави доведе до протести на местни фермери, включително в България, както и до временни забрани и от ЕС, и от националните правителства за ключови продукти.

През тази година ЕК взе ново решение да удължи безмитния внос на украински земеделски продукти, но под условие. В новия регламент, действащ от 6 юни до 5 юни 2025 г., е въведена за първи път т.нар. аварийна спирачка, позволяваща автоматично връщане на тарифни квоти и мита от действащото отпреди войната търговско споразумение между ЕС и Украйна за няколко „чувствителни“ продукта. Условието е кумулативният обем на вноса в ЕС на конкретен продукт да превиши средноаритметичното количество спрямо базови години, които в случая са периода между 1 юли 2021 г. и 31 декември 2023 г.

Тъй като яйцата влизат в списъка с „чувствителни продукти“, а обемът на вноса им е надвишил праговете в регламента, за тях вече е задействана „аварийна спирачка“ на ниво ЕС. От 2 юли украинските яйца се реализират на европейския пазар в режим на стандартно мито до края на 2024 г., тъй като внесените яйца са превишили и обема на тарифната квота (определено количество продукция, което се третира с по-ниско от обичайното мито), заложена в споразумението ЕС – Украйна отпреди войната.

Съответно от 1 януари 2025 г. ще се върне тарифната квота, която обаче ще се изчисли на база 5/12 от обичайната, тъй „аварийната спирачка“ действа до 5 юни, когато изтича споразумението за нулево мито.

👉Какъв е казусът с вноса на украински яйца

Връщането на митото за украински яйца и съответно тарифна квота от януари обаче, изглежда, се смята за недостатъчен защитен механизъм от българските производители, които според информация на БНР са поискали да се въведе изцяло забрана за внос. Националното радио цитира данни от производители, според които в ЕС са внесени общо над 19 хил. тона яйца от Украйна, от които над 2 хил. тона са влезли в България. Това според производителите прави относителен дял на вноса над 12 на сто, при положение че в България живее около 1.5% от населението в ЕС.

Данните от агростатистиката показват, че през последните две години Украйна е най-големият вносител на яйца в България. През 2023 г. общо внесеното количество е 2438 тона. Същевременно през периода между януари и април тази година обаче внесеното количество на практика е „изравнило“ целия годишен внос за предходната година. За първите четири месеца на настоящата година са внесени общо 2077 тона яйца, което, ако се съпостави с първите четири месеца на миналата година, би означавало увеличение от близо 740%. Същевременно обаче не само украинският внос расте – за периода януари – април тази година Полша и Румъния, които са другите най-големи вносители в България, увеличават вноса си съответно с 50 и над 200% на годишна база, като общо внесените количества от двете държави надхвърлят 2300 тона.

Вносните яйца в България обаче са със сравнително малка тежест на пазара. Годишното производство от българските ферми е за 71-72 хил. тона, от които около 18 хил. тона се изнасят основно в ЕС като най-големият купувач е Гърция. На практика данните показват, че годишно на вътрешния пазар се реализират между 70 и 80% от произведените в България яйца за консумация.

Данните от ценовия мониторинг на ЕК показват, че от началото на тази година цената на яйцата в България пада от 219.54 евро за 100 килограма през първата седмица на януари до малко над 177 евро към началото на август. Спадът средно за ЕС е около 6% на годишна база, като българските цени се движат под средноевропейското ниво (средната европейска цена към първата седмица на август е близо 194 евро за 100 килограма).

👉Какво може да поиска България от ЕК

Освен „аварийната спирачка“ действащият от юни едногодишен регламент за безмитен внос дава и още няколко опции за предприемане на защитни мерки при необходимост. По всяка вероятност България ще се възползва от опцията да поиска оценка от ЕК за „неблагоприятно въздействие“ на украинския внос, в случая на яйца, върху целия европейски пазар или върху пазара в една или повече държави членки. За целта трябва да бъде внесено обосновано искане, с което започва да тече и 4-месечен срок, в който Брюксел трябва да извърши проверка и да предложи мерки в случаите, когато пазарът е бил неблагоприятно засегнат. В регламента изрично е предвидено, че ЕК може да въвежда „всякакви необходими мерки“ с акт на изпълнение.

Нещо повече – текстове допускат и „бърза писта“ за налагане на защитни мерки „при критични обстоятелства, когато забавянето би причинило трудно поправима вреда“. Въпросните бързи мерки също могат да бъдат поискани от държава членка, като срокът за оценка тук се съкращава на 21 дни. Условието обаче е, че тези мерки задължително да бъдат временни – за максимум 120 дни.