Притиснати до стената, фермери ще протестират всеки ден заради ограничената паша в Стара планина

От днес в 13 часа, всеки ден животновъди от Калоферско, Карловско и други места в региона ще блокират временно стария подбалкански път София – Бургас с единственото искане – да им бъде възстановен достъпът за паша във високопланинските части на Стара планина. Голяма част от тези територии попадат в обхвата на Национален парк „Централен Балкан“, където по настояване на екологични организации през последните години бяха въведени ограничения за свободното пашуване.

Според животновъдите обаче те нямат пряк конфликт с еколозите, защото техните стада са селектирани за високопланинските условия и са наследени от дедите им. Освен това те не заявяват пасища заради субсидирането по линия на пасторализма, както го правят новопоявили се индивиди през последните години, заради които те се притиснати до стенатa.
„Нашият проблем не е от днес или вчера, той се развива с натрупване и започна още от 2011 г., когато лека-полека различни административни органи от системата на земеделското (МЗХ) и екологично министерства (МОСВ) започнаха да изземват ползваните от нас пасища, затова днес имаме само два избора – или да емигрираме в Испания, защото традиционните ни пасища са отнети, или да протестираме“, посочи за синор.бг Тодор Диклиев, дългогодишен животновъд и един от организаторите на протеста.

Няколко са етапите за постепенно ограничаване на планинската паша специално в „Централен Балкан, като началото започва преди 13 години, когато поземлените държавни комисии към МЗХ придобиха правото да избират поддържащите фирми за общинските пасища, в резултат на което предоставянето им за ползване започнало да се дирижира, независимо кой министър поема управлението в двете министерства – на земеделието и на околната среда и водите. Конфликтът с националните паркове пък се изостря през 2016 г., когато половината от пасищата специално в Калоферско и Карловско са престанали да се отдават на животновъдите с мотива за нарушение в екосистемите. Фермерите подчертават, че екопроблемите не са предизвикани от местните животновъди, а от схемайджийството, финансирано по мярката за пасторализъм, защото новите стада не са пригодени за високопланинска паша.

В същото време през 2019 г. държавата изведнъж се оказва съсобственик и в редица частни земи на територията на националния парк, в резултат на което днес собствениците на тези пасища са решени да съдят България в Страсбург, посочи още Тодор Диклиев. Върхът на нормативните безобразия според него са и последните промени в кадастралната карта на Природен парк „Централен Балкан“ от 2023 г., с които чрез тихомълком проведени процедури е променен начинът на трайно ползване на всички ливади, пасища и мери на територията на парка и те вече се водят собственост на държавата на (парка). Ще припомним, че подобни процедури не стават от днес за утре, а продължават с години. Очевидно, че е имало стройна организация между администрациите на двете ведомства – МЗХ и МОСВ, която според животновъдите е работела изцяло срещу техния бизнес. В същото време, със сигурност ще се появявт кандидати за друг тип субсидиране в тези екологични зони, които по линия на новото европейско подпомагане очевидно ще бъдат предоставени на неясно кои отбрани кандидати за евросредства.

И понеже промяната в начина на трайно ползване, особено на пасища, мери и ливади е описана в правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), ще я представим на читателите, за да се убедят колко тежка и сложна е тази процедура. Собственикът на земеделска земя подава заявление до общинската служба по земеделие за промяна на начина на трайно ползване на имота или на части от него за други земеделски нужди. За имоти с начин на трайно ползване – пасища, мери и ливади, към заявлението се прилага документ от Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), в който е посочено, че за имота няма въведени забрани или ограничения за промяна на начина на трайно ползване, произтичащи от заповеди за защитени зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие и за защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии, или от планове за управление на защитени зони или защитени територии. Промяна на начина на трайно ползване на имоти, включени в обхвата на специализиран слой „Постоянно затревени площи“, може да се извършва само след тяхното изключване от слоя със заповед на министъра на земеделието и храните.Началникът на общинската служба по земеделие назначава комисия в състав: двама представители на общинската служба по земеделие и представител на изпълнителя на технически дейности за поддържане на картата на възстановената собственост, като съвместно със собственика на земята извършва проверка на място и установява начина на трайно ползване на имота. В случай че граничните точки на имота не са означени, проверката на място се извършва след трасиране на границите.

Комисията съставя протокол, в който отразява констатирания начин на трайно ползване на имота. Протоколът на комисията се одобрява от началника на общинската служба по земеделие и се съобщава собственика на земята. Промените на начина на трайно ползване се извършват по реда на Наредба 49 от 2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост. Когато за землището са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри, установяването на начина на трайно ползване на имота се извършва по Наредба 3 от 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.

Протестиращите животновъди не смятат, че с ограничаването на пашата в държавните територии екологичната система ще бъде променена. Всички знаем, че, когато една ливада или пасище не се опасват, тогава настъпва другата растителност – хвойна, дървета и др. В същото време последното европейско законодателство е категорично, че не трябва да се променя начина на трайно ползване на постоянно затревените площи в рамките на Европейския съюз. Именно, защото те дават поминък на малкия и среден бизнес в планинските региони. Може би затова и родната администрация е побързала да ЗАЧЕРКНЕ тези постоянно затревени площи преди 2023 г., когато влезе в сила новото еврозаконодателство.

Колкото до предложенията на ръководствата на националните паркове към фермерите от Стара планина да изтеглят стадата си от „Централен Балкан“ и да ги транспортират в природните паркове, където пашата е разрешена, това според стопаните е несериозно. Не може традиционен бизнес като този в Балкана, който е оживял столетия наред, в наши дни да се окаже вреден за околната среда. За капак, искат от фермерите да местя стадата си всяка година или пък да напуснат родните си места, за да изпълнят нечии чужди въжделения за забогатяване.

Публикуваме и част от официалната позиция на националните паркове по повод ситуацията с ограничената паша, която видимо има своите основания.

„С цел да се опазят откритите площи в Национален парк “Централен Балкан”, които са намалявали поради обрастването с дървесна и храстова растителност (главно сибирска хвойна), преди повече от 20 години експерти от Българската академия на науките и неправителствени организации предложиха прилагането на мярката „Пасторализъм“. В земеделските програми бяха предвидени възможности за подпомагане на животновъди, които извършват паша с цел поддържане на тревните природни местообитания на територията на националните паркове в добро състояние. Направлението за паша на животни в националните паркове и съпътстващите го финансови стимули привлече в тях животновъди от цялата страна с хиляди животни. Така броят на животните, пашуващи в националните паркове, се увеличи от 7 855 през 2006 г. до 47 900 през 2023 г., т.е. с над шест пъти, като най-големият процент на увеличение се наблюдава при едрия рогат добитък. Данните за 2023 г. показват, че по-малко от 3% от едрия рогат добитък и по-малко от 3 % от овцете в България са пашували на територията на националните паркове. Площта на пасищата, на които се разрешава паша в националните паркове съгласно утвърдените годишни планове за паша, представлява едва около 2.5% от пасищата в страната.

Според заключенията в Становището по екологична оценка на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в Р България за периода 2023 – 2027 г. (Стратегическия план), прилагането на интервенцията „Пасторализъм“ в границите на националните паркове оказва значителни отрицателни въздействия върху природните местообитания и биологичното разнообразие като цяло. Най-общо заключенията са, че големият брой животни води до преизпасване, ерозия, утъпкване, рудерализация (промяна на типичния видов състав), еутрофикация на езера и замърсяване на естествени водоизточници.

Какво е решението?

Пашата на домашни животни е един от начините за поддържане на тревните местообитания в благоприятно състояние. Такава е и целта на интервенцията „Пасторализъм“. За постигането на тази цел обаче трябва да се намери необходимият баланс при ползването на ресурса, като се допуска пашата на оптимален, а не на максимален брой животни, каквато всъщност е и добрата европейска практика за паша в защитени територии. При последното докладване за състоянието на тревните местообитания към Европейската комисия, състоянието е отчетено като неблагоприятно. Наложително е да се предприемат корективни действия по отношение на натоварването на тези чувствителни територии и ограничаване на броя на пашуващите животни, тъй като поддържането на природните местообитания в благоприятно състояние е както отговорност към природата на България, така и задължение на страната като държава членка на ЕС. С годишните планове за паша за 2024 г. е постигнат оптимален компромис, който да даде възможност на животновъдите и тази година да пашуват на територията на националните паркове, но с редуцирано натоварване на пасищата.

Целият допустим пасищен ресурс на националните паркове ще бъде предоставен за ползване на животновъдите, като условията за подпомагане ще са съгласно изискванията на Стратегическия план и Наредба № 10 от 27 юни 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите в областта на околната среда и климата и хуманно отношение към животните, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г. Съгласно утвърдените годишни планове за паша, площта за извършване на тези дейности в парковете е относително същата спрямо 2023 г. и е приблизително 34 000 ха, като нормата за натоварване е 0,4 животински единици на хектар. Така на територията на националните паркове ще могат да пашуват близо 39 000 животни.

Предвид променените изисквания за натоварване на пасищата в националните паркове и с цел обезпечаване изхранването на животните в летните месеци, Министерство на земеделието и храните извърши анализ за наличните площи, в които може да се извършва паша извън границите на националните паркове. В краткосрочен план животновъдите, за които пасищният ресурс в националните паркове не е достатъчен, ще имат възможност да ползват територии на природни паркове и площи от държавни горски територии, при спазване на предвидения в законодателството процедурен ред, за което е създадена необходимата организация. Дългосрочното решение на проблема, което многократно е обсъждано с Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и животновъдите, е да се разсредоточи пашата, като в направлението се включат и териториите на природните паркове и Натура 2000 зоните, каквото е и предвиждането на интервенцията „Пасторализъм“ по Стратегическия план. За целта МЗХ следва да осигури необходимите условия, които да подпомогнат животновъдите да извършват регулярните си дейности в тези територии. По този начин ще успеем да постигнем така необходимия баланс между опазването на природата и развитие на политиката по животновъдство“.

Sinor.BG