1/4 пчелни стопанства по-малко: Ще оцелее ли секторът?
април 23, 2024
Български фермерски съюз: Не знаем защо се бавят плащанията, такова нещо не се е случвало
април 23, 2024
Повишаващите се цени на хранителните продукти по света може най-накрая да формират дъно през тази година.
Според Oxford Economics, те се очаква да се понижат през 2024 г., което ще предложи известно облекчение на потребителите.
“Нашата основна прогноза е, че цените на хранителните суровини по света ще отчетат годишно понижение през тази година, намалявайки натиска върху цените на дребно надолу по веригата,” посочват от компанията в свой доклад.
Ключовата движеща сила зад спада в цените на хранителните суровини е “изобилстващото предлагане” на много важни култури, най-вече пшеница и царевица.
Силните реколти в последните месеци и за двете основни култури доведоха до сериозен спад на цените. Фючърсите на пшеницата поевтинява с близо 10% от началото на годината, докато понижението при царевицата е от около 6% за същия период, сочат данни на FactSet.
Селскостопанските производители увеличиха производството на пшеница и царевица след скока в цените, след като Русия започна инвазията си в Украйна през 2022 г.
В резултат на това, глобалната реколта от царевица за пазарната година, приключваща през август 2024 г., вероятно ще бъде на рекордни нива, според анализа на Oxford Economics. Реколтата от пшеница също се очаква да бъде голяма, макар и малко под рекордните нива за пазарната 2022 – 2023 г., се посочва още в доклада.
Натискът по отношение на предлагането на зърнените култури от Русия и Украйна също намаля.
Въпреки прекратяването на Черноморската зърнена сделка през юли миналата година, украинският селскостопански износ се задържа на добри нива, пише главният икономист на Oxford Economics Киран Ахмед. Износът на руска пшеница също така залива международните пазари, което поддържа цените ниски, допълва той.
Пшеницата и царевицата, заедно с ориза, представляват повече от половината от глобалния калориен прием. Това означава, че посоката на техните цени ще окаже съществено влияние върху бюджета за храна на потребителите по света, се посочва още в доклада.
Въпреки че цените на пшеницата и царевицата отчитат сериозен спад, тези на ориза се покачват непрекъснато, като глобалното предлагане е възпрепятствано от ограниченията за износа, наложени от Индия, която допринася с около 40% глобалното предлагане на ориз.
Слабата реколта в страната през миналата година също допринесе за повишение на цените. Обратно на спада, който се наблюдава при пшеницата и царевицата, фючърсите на ориз бележат ръст от над 8% от началото на годината.
Цените на хранителните продукти отчитат спад от 9% през 2023 г., според Световната банка. Световният индекс на цените на Организацията по прехрана и земеделие (ФАО) на ООН падна до тримесечно дъно през февруари, но отчете леко повишение през март, вследствие на повишенията в цените на млечните продукти, млякото и растителните масла.
“Очакваме цените да паднат с още 5.6% тази година, преди да отчетат повишение на годишна база през следващата,” казва Ахмед.
Имайки предвид това, от Oxford Economics отбелязват, че рисковете по отношение на прогнозата за цените на храните “все още са преобладаващо във възходяща посока,” като неблагоприятните метеорологични условия също са фактор.
Лошото време се отразява на агробизнеса и на перспективите за реколтата на различни култури, като какаото наскоро поскъпна до рекордно високи нива, докато селскостопанските производители от Западна Африка се борят с лошото време и болестите.
Ако лошите метеорологични условия продължат, перспективите за реколтата може да бъдат засегнати и в други ключови региони за отглеждане ключови култури, се отбелязва в доклада.
“Въпреки това, ние смятаме, че цените са близо до формирането на дъно и ще започнат да нарастват постепенно през втората половина на 2024 г.,” се казва в доклада.
Купувачи в Африка и Азия също така се въздържат от закупуването на пшеница с надеждата за още по-ниски цени, а тяхното завръщане на пазара би могло да предизвика възстановяване на цените, посочва Ахмед. Освен това, цените на ориза, които остават високи, биха могли да насърчат още ограничения на износа от страна на Индия.
“Така, макар нашият основен сценарий да е за по-ниски цени тази година, рисковете за по-рязко от очакваното им повишение се натрупват. Това може да доведе до по-високо ниво на инфлацията при храните, в сравнение с нашата основна прогноза, което да запази натиска върху потребителите,” заключава той.
