Над 3000 малки язовира да се използват за напояване в земеделието

Български фермерски съюз (БФС) настоява над 3000 малки язовира в страната да бъдат включени в системата за напояване на земеделските производители. Става въпрос за бивши „текезесарски“ водоема, на които трябва да се направи инвентаризация, оценка на състоянието и прилежащата напоителна инфраструктура, обяви Георги Стоянов, председател на организацията. Според него язовирите спешно трябва да бъдат вкарани в системата за напояване в земеделието, защото глобалното затопляне и горещините все повече ще унищожават и намаляват продукцията. Има различни изследвания, едни от тях казват, че температурите в нашата част на Европа ще се повишат средно с 4,5 градуса по Целзий лятно време до 2100 година. Други, че подземните води потъват с по един метър всяка година.  

Държавата нехае за тази възможност от 15 години и затова в някои райони на страната изцяло липсва напояване, коментира Стоянов. Причините са или от неразбиране, или от това, че тези язовири се използват като частни, най-вече за водни площи пред нечии имения, за риболов или за напояване само на нивите на някой местен човек с много власт. Призоваваме да се пристъпи спешно към комплексна оценка и инвентаризация на тези ценни активи. Ние можем да дадем и съвети, как това да бъде направено бързо и ефективно, защото вече имаме подобни иновативни разработки. Тези язовири ще са нужни и могат да дадат гръбнак на микронапояването в няколко хиляди села и цели райони, подчерта Георги Стоянов.  

Министърът на земеделието и храните Кирил Вътев вече заяви, че напояването ще е приоритет, като ще се разработят необходимите документи и ще бъде създадена дирекция "Хидромелиорации" във ведомството. Всичко това ще има смисъл, ако се прави с хора, които имат съответното образование и опит. Нещо, което от години е точно обратното. Ще припомним, че през 80-те години на 20 век в структурите към министерството е имало огромен брой служители по хидромелиорациите и само проектантите и инженерите-хидромелиоратори са били почти 2000.

В Български фермерски съюз подкрепяме тази теза, но ще следим за реалното изпълнение, защото това засяга хилядите наши членове, както и бъдещето на българското земеделие. Членството ни в най-голямата европейска организация на земеделските производители Copa Cogeca идва тъкмо навреме, защото тяхното съдействие в Брюксел ще бъде особено важно и ние определено ще се възползваме, по отношение на хидромелиорациите, за да направим най-доброто за България извън и над всякакви политически уклони, каза Георги Стоянов.

Членовете на Българския фермерски съюз от години възстановяват или изграждат собствените си напоителни системи. Те работят със стотици консултанти, технолози, проектанти и разбира се, с държавната и общинска администрация. Това помага ежедневно да се натрупват знания за предизвикателствата, които засягат абсолютно всички аспекти на това как да се докара вода до масива и на каква цена ще е тя. Организацията си сътрудничи активно с общини, с Националната камара на минералните води и много други. Ролята на съюза е да помага с опит, съвети, както и да оглежда критично работата на институциите.  

Според общата Стратегия за управление и развитие на хидромелиорациите и защита от вредното въздействие на водите, хидромелиоративният сектор на България е бил основополагащ за икономиката. Към 1989 година са напоявани към 12 млн. декара. Към 2000 г., държавното предприятие „Напоителни системи” ЕАД управлява 235 системи, които са проектирани да обслужват над 7 400 000 дка поливни площи. Хидромелиоративната инфраструктура включва 168 язовира и водоема с общ капацитет от 3,1 милиарда кубични метра вода, 168 напоителни помпени станции, 6 435 км открита канална мрежа и 9 269 км подземни тръбопроводни мрежи. По това време реално годните за напояване площи възлизат на 5 375 000 дка, от които по-малко от половината (2 473 000 дка) се захранват гравитачно, а останалите (2 902 000 дка) - помпено. Около 1 575 390 дка напоявани площи са оборудвани с отводнителни мрежи както от открити канали, така и от подземни дренажи. Дренажни води се извеждат и чрез принуда от 94 помпени станции.  

Общата дължина на отводнителните канали възлиза на 2 334 км, а на дренажите съоветно на 11 192 км. В допълнение към съоръженията за напояване и отводняване, близо 817 280 дка земеделска земя е защитена от вредно въздействие на водите (наводнения) посредством 635 км защитни диги, включително 268 км по течението на река Дунав. До 2000 г. са коригирани речни корита с обща дължина от 3 164 км. Около 3 000 малки язовира предоставят допълнителен водосъхраняващ обем, като тяхното управление се прехвърля на общините след

Към днешна дата реално напояваните площи, обслужвани от „Напоителни системи” ЕАД, са се свили още повече до 350 000 - 500 000 дка, в зависимост от годината и валежите. Около 150 000 декара са оризищата, откъдето всъщност се генерират и основните приходи на държавното дружество. Там отива около 90% от консумацията на вода. Всъщност единствено „Напоителни системи” ЕАД направи и невъзможното, като помогна да се подготви Мярка 125 от ПРСР 2007-2014, която не беше приложена заради изключително лошите решения, взети от тогавашния отговорен заместник-министър на земеделието. Благодарение на упоритостта на дружеството и качествения екип, работещ в периода около 2020 година беше достигнато до защита на мярка 4.3 и дори до обществени поръчки за строителство и рехабилитация. След това отново всичко се върна в изходна точка, защото не се мисли за общественото благо, а само за политически и бизнес интереси. С днешните цени на строителството, вероятно в заявените 24 обекта ще се изпълнят половината дейности. И днес голяма част от действията се определят именно от хора, които подкрепяха решенията във връзка с Мярка 125 или участваха в деградацията на напояването през 90-те години и в началото на 2000-та година, обясни още Георги Стоянов.